Графология

 

 

Човек трябва да се упражнява, да си изработи красив почерк. По почерка се съди за характера на човека.

Учителят

 

 

Според изследванията, при писане с ръка участват 500 мускула, контролирани от мозъка на човека. Днес никой не се съмнява, че почеркът на човека изразява неговата вътрешна природа.

Основни положения. Преди всичко трябва да се знае, че изходно начало при нашите разсъждения ще бъде казаното за линиите в гл. "Физиогномика”:

- Правите линии са свързани с ума, разсъдителността, волята.

- Кривите линии – със сърцето, чувствата, отстъпчивостта и дипломатичността.

- Хоризонталните – с широчината на чувствата, физическия свят.

- Вертикалните – с ума, възхода и духовния свят.

Издържаният във всяко отношение почерк, с равни и прави редове, без отклонение от общоприетите норми за писане, означава уравновесена личност, установено поведение и мироглед.

Важно е първото впечатление от почерка Ако той е без особености, "грамотен", но не се запомня, то и личността не се откроява или не се извисява над мнозинството.

Степента на оригиналност на почерка е свързана със степента на самобитност и неповторимост в характера на дадената личност. За да добием вярна представа за посочените особености, необходимо е писането да става на бял лист, без спомагателни хоризонтални редове. Правите редове означават установено поведение и характер. Възходящите редове (наклонени нагоре редове) - енергичност, деловитост, оптимизъм, подем и стремеж за постигане на определени цели. Колебанията в хоризонталните редове (редът ту слиза надолу, ту се качва нагоре) говорят за колебливи натури, непоследователни в поведението си, с непостоянно настроение. Но тези редове означават и дипломатичност и гъвкава мисъл. Дъгообразните редове са свидетелство за импулсивност, силни чувства, нетърпение, голямо желание и интерес към дадена дей­ност, но само в началото.

Низходящите редове означават понижено самочувствие, липса на енергия и воля, отчаяние, болест и др. Често предвещават нещастие и падение.

Когато буквите в началото на реда са едри, а след това стават дребни и редът добива вид на клин, това означава хитрост и прикритост. Стегнатите и монолитни редове са знак за воля и решителност. Ако човек може да начертае с лекота няколко успоредни линии, това е сигурен белег за устойчивост. Тези линии са белег за разумност.

 

Букви

 

Свързаните букви в думите означават свързани мисли, творчески характер и критическо мислене, практичност. Несвързаните букви означават непрактичност, естетическо чувство, въображение, чувство за достойнство, липса на системност, необичайно поведение, интуитивност, липса на практицизъм. Когато буквите са еднакво свързани и несвързани то е белег за уравновесеност, равновесие между ума и чувствата.

Ако човек изписва всичките букви, това означава, че той разполага с време и свършва винаги своята работа. Изпуска ли букви, особено крайните, това означава, че бърза, че няма време да свърши работата си, т. е. – нетърпеливост.

Добре затворени букви – о, а, б, в – говорят за човек, който пази тайна и е затворен по природа, който умее да мълчи и да контролира думите си. Отворените, или недобре затворените букви означават откровена личност. Той говори това, което мисли, според степента на отворите. Ако в буквите доминират правите линии, това е израз на сила, прямота, разсъдливост. Кривите линии изразяват чувства, приспособимост, дипломатичност, съобразителност, мекота и чувствителност. Прецизно извитите и елегантни линии значат деликатност и изящество на постъпките. Силно начупените линии и ъгловатостта на буквите означават холеричен нрав, сприхавост, твърдост или неотстъпчивост. Много големите главни букви са признак за високо самочувствие, склонност към самоизтъкване и надценяване. Много голямата главна буква, придружена с украшения и "завъртулки" – тщеславие, себелюбие и въображение. Когато буквите са натруфени или необичайно украсени – хитрост, извратено мислене, психични отклонения.

Острите ъглести букви говорят за човек на мисълта, нервен и пестелив. Кръглите букви издават спокойния и щедър характер. Учителят препоръчва ръкописната буква "д" да се изписва с опашката нагоре, а не надолу, както правят повечето хора. По този начин човек подпомага повдигането си.

Ако първият връх на буквата "м" е по-голям, това означава, че човекът, който я е написал, иска да заповядва. Ако върховете са еднакви, то той зачита другите и техните интереси. Едрият почерк е характерен за свободолюбивите натури, за хората с широта на възгледите, щедри и непокорни, които се противопоставят на външните условия. Дребният почерк обикновено е присъщ на притеснения човек, който се стъписва пред външните трудности. Сгъстените букви говорят за неблагоприятни условия на живот, скъперничество. Силно заострените ъгли – за сприхавост, заоблените върхове – за отстъпчивост и кроткост, кръглите букви – за добро разположение на духа. Буквите извън реда на обикновеното писане показват голяма самоувереност и самонадеяност. Разликата в изписването на буквите, неустановеността и разнообразието в тях е доказателство за голяма непрактичност. Широките обемисти букви са белег на въображение, чувство за красота, известна егоцентричност. Ясният почерк значи стремеж към яснота във всяко отношение. Хармонично съчетаните букви и думи означават ум, воля и култура. Чертите, които предхождат думите –действия, съобразени с вътрешни убеждения. Завъртване на буквите вляво и надолу – егоизъм

Удължените вертикални линии на "р", "у", "д" и др. значат нелогично мислене, несъобразяване с традициите на мислене или поведение, стремеж за самоизява. Късите опашки на същите букви значат – сдържаност, лаконичност и пестеливост във всичко.

 

                            Наклон

 

Наклонът в ляво означава свободна изява на чувствата. Външните условия доминират и субектът е под тяхно влияние. Хора с такъв почерк са податливи на внушение. Колкото буквите са по-изправени, толкова чувствата са по-сдържани. Отвесният (прав) почерк издава пълно господство на разума над чувства­та. Признак на самообладание. Наклонът в дясно означава сдържаност, подтискане на чувствата, скрит нрав, подчинен на интереси и рационални съображения. Почерците с променлив наклон са знак за променлив характер, свидетелство за борба между воля и чувства.

 

Големина на почерка

 

От големината на почерка зависи степента на личното достойнство и самочувствие. Едрият почерк е стремеж за проява на личността. Дребният почерк значи пресметливост, голямо вътрешно налягане и трудни условия. Бързият почерк е белег за бърза ориентация, енергична и предприемчива натура. Променлив почерк – неустойчивост, несистемност, афекти.

 

Натиск

 

Силен натиск – наличие на воля и сила.

Слаб натиск, леко изписани букви – нерешителна, слабоволева натура, колебливост.

Неравномерен натиск – импулсивност, афектираност, непоследователност в поведението на личност

Нормално четлив почерк – постоянство във възгледите и поведението, толерантност и зачитане на другите, уравновесеност.

 

Накратко за подписа

 

Подпис, който завършва с отвесна линия – решителност и категоричност на съжденията и поведението в зависимост от перпендикуляра и големината.

Подпис без украса – скромност, култура зависимост от останалите признаци

 

Вълнистата линия в окончанието на подписа – дипломатичност, емоционалност. Същата линия в края на подписа, но начупена, означава енергия, неотстъпчивост и нервност. Подчертаният подпис – чувство за достойнство, земни стремежи и широта на чувствата.

Като подобрява почерка си, човек може, по обратен път, да въздейства върху себе си, за да се самоусъвършенства.

 

 

 

 

 

Учителят за почерка

 

Колкото по-красив и правилен е почеркът, толкова човек е по-благороден.

Ако искате да знаете какво е състоянието ви още със ставането сутрин, начертайте няколко прави, успоредни линии. Колкото линиите са по-прави, толкова сте по-устойчиви.

Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква "м" графологът определя щедър ли си или не, мек ли си или не, предаваш ли нещата точно или ги изопачаваш, умен ли си или глупав. Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека? – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това важи само за оня, който работи в тая област...

Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг с тесни, заострени, малки. Първият по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив.

Буквите трябва да бъдат по възможност по-елипсовидни, но не еднообразни.

Почеркът трябва да е четлив, да не става нужда други да го разчитат.

Трябва да знаете, че почеркът се отразява върху характера на човека.